|
|
|
|
|
Отдавна бе;
по своя път на бог
вървях
- летях -
когато чух
самотен мъж на Сфинкса глух
да шепне тихичко
със глас дълбок:
" Изида,
надълбоко в свойта гробница
- умряла преди хиляди години -
вдигни се
- събуди се! -
възкреси ме,
защото сам
не ще се възкреся.
Ела, Изида -
събери парчетата,
които аз
така и не събрах - не мога! -
... да бъда Жив;
... да бъда Цял;
... да бъда пак
Озирис - бога,
който бях."
... Отдавна бе;
в онази нощ гореща
аз - бог -
вървях,
летях:
- непознаваем -
- непознал -
- жесток -
когато гробницата
връхлетях -
за забавление
и още нещо.
... Нахлух със Вятъра.
Разцепих я с Леда.
Изида хвърлих в свойта пещ
и - цялата -
я изгорих във своя огън.
Събудих ли я?
- чудих се -
Или умря?
Умира ли,
умира ли,
Изида?
И тя
и з р и г н а.
Излетя:
" Омраза, Сете!"
...Обич - за Озирис...
Във болката от раждането й
крещя:
от ярост
- и от радост -
вия.
Аз съживих Изида,
за да възкресява тя
Озирис, който
- знам -
ще ме убие.
| |
| |
| 
|
|
***
