Мечтая си снега да ме покрие. Като в меча бърлога там сърцето си да скрия за да поспи...да не ме боли.... Уморих се да бягам от себе си, да се мразя, да пазя от другите своята слабост. Искам лед да съм !!! Когато ме докоснеш в мен болка да откриеш ! От студ да те боли, за да избягаш, да ме мразиш ! Не искам да ме обичаш Не искам в мен да се вричаш. И нека болката остане само в мен. Не искам и ти да я опиташ. Не допирай с топли длани ледените ми страни. Не сгрявай с дъха си моите устни - ще те заболи ! Избягай - крещи от омраза ! Тя по лесно забравя се от любовта ! Защото любовта умира със смъртта !