Омайно биле му наричах да бъде мой за вечни времена. С магии, с ласки, с нокти го привличах, за да забрави цялата земя. С песен на русалка го увличах да бъде с мен от днес до сутринта. И мед, и вино и себе си на слънцето обричах да не изгрее нивга вече над света. В косите си бях вплела змии в прегръдка да го оковат. В очите си бях скрила мълнии при бягство да го изгорят. Замина той, а в сърцето ми отровно билето горчи.....