Мракът припада - сопнат пълзи във очите ми с тъмна и лепкава вялост. Едно крило се спуска и затваря и пука от усилието всяка става, но то си прави вятър - затова. А вятърът отвътре ме изпълва, но аз съм вече мрак - добър и зла - но аз съм невъздушна и неземна, но аз съм и несветла, и сама, но аз съм… аз съм… още… бяла по ръба на края бяла мъничко нали съвсем бяла за да стъпвам то ми трябва аз не знаех че е там изцапала съм се и това не съм но Бяла! Боже! Бяла! ………………………………………………., ……………………………………………….. Улавяш ли безсмисълът на тези фрази? Улавяш ли го? По - добре недей, че той изтича - нелогичен - винаги - по - бърз…