|
|
трамваите изобщо
са слабостта ми. зная.
това е неудобно‚
те порят към безкрая
по своите кълбета
релси от стомана.
не е и от значение
тяхната премяна.
зелените вървяха
съвсем достопочтено.
не бързаха. и бяха
така изобретени‚
че можеш да обърнеш
седалката от чам
и лицем да прегърнеш
със който си мечтал
до някъде да стигнеш
със старата мотриса.
червените... разказах.
а жълтите ме втрисат
с легенени столове...
май няма много смисъл
трамвай да яхнеш
да летиш...
но толкова е близо!
яхаш трамвая и хоп! за рогата!
дий! и стрелкаш се! нагоре! към луната!
уф‚ от пълнолунието май‚
са тези мисли за трамвай...
|
| |
|
|
|