трамваите изобщо са слабостта ми. зная. това е неудобно‚ те порят към безкрая по своите кълбета релси от стомана. не е и от значение тяхната премяна. зелените вървяха съвсем достопочтено. не бързаха. и бяха така изобретени‚ че можеш да обърнеш седалката от чам и лицем да прегърнеш със който си мечтал до някъде да стигнеш със старата мотриса. червените... разказах. а жълтите ме втрисат с легенени столове... май няма много смисъл трамвай да яхнеш да летиш... но толкова е близо! яхаш трамвая и хоп! за рогата! дий! и стрелкаш се! нагоре! към луната! уф‚ от пълнолунието май‚ са тези мисли за трамвай...