|
|
Трамваите от детството ми
напомняха Радецки.
Те пореха вълните
като обидни думи
и винаги най–скрити–
те тайни помужду ни
оставаха заблудно
прозирни под воала
на ситния им звън.
Не беше ала–бала‚
не беше и насън...
Трамваите червени
сънуваха промени
във своите депа студени.
Почти съвсем напълно
като мене.
Тогава имаше една
случайна‚ но прозрачна спирка.
След Орлов мост‚
без знамена.
Отзад продаваха се дини‚
а малко‚ бронзово дете
душеше с две ръчички едра патка.
от чофката й бликаше вода.
там давех в шадравана
своите тетрадки.
Стъклената спирка – дзън–дзъннн!
|
| |
|
|
|