В стаите на дивото мълчание аз обикалям - търся питомните думи, в които да се облека. Откривам твойте думи, хвърлени във ъгъла и подарени ми. Покривам се със тях. Но не обхващат парещата самота - така неволно някак си израсла, недодялано голяма. На котка писък вика ме в безмълвното - аз обикалям, търся в тъмното и нея, и изгубени слова. Теб няма да те търся. Теб те няма, а аз, уви, съм толкова голяма, че да помня, че приказките са измислени. На опаковката им пише "Само за деца".