И мъката в очите си да криеш и весел да изглеждаш пак и вярата в света да приемеш макал, че нямаш нищо във ноща така е мой чонвек и туй сега безспорно е като калинка на петна какво ли става чудя се не знам в очите ми чете се срам, не вярвам в този плам.