Седях в началото на пътя...в далечината очертанията са в сфумато.... оглеждах се и не можех да скрия от очите си това,което не исках да виждам ..то просто беше илюзия...това което виждах беше илюзия,една истинска илюзия...не исках да гледам нещо,което не съществува...не исках,но го гледах.... направих крачка напред и замръзнах....почувствах,че живота е една крачка...моят живот,този който погрешно си мислех,че е мой.... животът бе вътре в мен...но не и мой.. имах свободата....можех да продължа,а можех и да върна крачката назад... а можех и просто да остана така..дълбоко замръзена... как можех да избера между застой в лед и движението около слънцето... как можех да замръзна в свободата си... ами можех,но не пожелах.... ...вятърът...донесе ми любовта като на вълшебно килимче... тя ме погали по косата и ми каза колко хубава е обратната страна на илюзията........страхувах се да повярвам, но любовта.... тя-любовта ми бе казала колко красива е... 13.07.2000