Това са стиховете на един приятел - Янко Кашев. Не знам какво прави сега той. Бяхме заедно в лайняната река преди 15 години....В армията де... А ако нещо в името Ви звучи познато, няма грешка - човекът е брат на Янина Кашева. Остава да питате и коя е Янина Кашева... Но ето ги: * * * В очите ми всичко е черно. Това са косите ти. Поглъща ме черната бездна- това са очите ти Думите нямат значение Аз съм щастлив Всяко твое движение люлее света и го прави красив. Аз се понасям в копнежа нежен Вече към тебе не съм небрежен Сега съм наистина жив Обзема ме порив метежен и разкъсвам с надежда студените мрежи на мрака Измъквам се от лабиринта на бездушието и идвам при теб. Времето няма значение, ако някой те чака с туптящо сърце Животът е игра на въже - никога не е имало скръб и горест Земното кълбо се върти с невероятна скорост Прегръщам те за да запазя равновесие Така е по-добре Вече няма земя, вече няма небе Само щастието внезапно долетя и запали устните Ти си безгранично добра и чувствена. Целувките хаотично обсипват лицата... Аз съм безсилен - Загаси лампата! * * * Случайността навярно идва, когато в нечия душа цветът отдавна е увяхнал, а гаснещата светлина поражда множество въпроси. Тогава мислите се реят из зъзнещия хоризонт и страсти бързащи немеят и влюбваш се по друг закон... Случайността тогава идва!