Нури Така дълбоко с болка те обичам, Че няма вече никъде утеха. Морето на една сълза прилича Върху разкъсаната земна дреха.. Да можех времето да завъртя обратно Не бих повторила аз всичките си грешки. Обичам те, обичам те стократно С присъдите от смърт по-тежки. И само себе си до дъно бих сменила, Ако назад кълбото се развие, Езика си до корен изгорила, Аз с теб грездо до края щях да свия. Не искам думи, понече не искам. Изплъзва се като лъчиста риба Най-хубавата младост моя с писък И утрешният ден с камшик ме шиба. Не искам повече любов, не искам От никого и не раздавам вече, Прибрах във раклите онази ризка, С която твойта обич ме облече.