Море и суша Морето свети в сини заливи И, люшнато от ветрове, С вълни запенени и палави Брега си пясъчен кълве. И чайките нагазват в пяната Замаяни от светлина И тя ги носи към простряната Гореща, прашна равнина. Но тази суша със колибите, с мухите, с мисира на тор е само гробище на рибите и няма влажнесин простор. И нейните вълни са каменни И мъртъв – твърдият им свят. Там стъпват чайките измамени И литват с крясъци назад, Където вечното люлеене Огъва морската черта И е едно безкрайно пеене Живеенето и смъртта.