Дъглас се изкиска. Слязоха в мазето с дядо си и докато той отделяше цветенцата от стеблата, те се загледаха в цялото изминало лято, подредено по полиците и проблясващо в неподвижни потоци - в бутилките с вино от глухарчета. Номерирани от едно до деветдесет и някое, шишетата от доматен сок, почти всичките вече напълнени, грееха в здрача на избата, по бутилка за всеки преживян летен ден. - Ех, какъв чудесен начин да се съхранят юни, юли и август. Гениална работа. Дядо им вдигна глава, позамисли се над думите и се усмихна. - Във всеки случай по-умно, отколкото да скътваш разни неща на тавана и там да ги забравяш завинаги. Така поне можеш пасред зима за миг или два отново да преживееш летния ден, а изпразнят ли се бутилките, тогава вече лятото си е отишло наистина, не е оставило подире си нищо, над което да се вайкаш, никакви сантиментални парцалаци, над които да се препъваш през следващите четиридесет години. Чисто, бездимно, полезно - това е то, виното от глухарчета. Момчетата оглеждаха подредените бутилки. - Ето го първият ден на лятото. - Това е денят на новите гуменки. - Вярно! А ето и Зелената машина. Прахоляк от стадо бизони и Чин Лин Су! - Врачката Таро! Самотника! - Това лято не се е свършило - заяви Том. - И никога няма да свърши. Защото аз завинаги ще помня всичко, което се е случило през всеки ден на тази година. Рий Бредбъри Из "Вино от глухарчета" П.С. Знам, че не точно това е мястото за този откъс...но смятам, че вие ще го оцените...и няма да ми се разсърдите заради това...