ВТОРО КАПРИЧИО ЗА ГОЙЯ Омръзна ми да бъда нощна смяна. От тъмнината станах суеверен. Приятел ли е, враг ли е, еднакво ги отбягвам. С точността на прилепи се разминаваме. Станал съм несигурен и подозрителен. Вече по инстинкт налучквам само кой ми се усмихва в тъмното и кой се мръщи. … Иска ми се бодър да посрещам слънцето. Може в първия момент да зажумя. Ще свикна. Някаква си птица сутрин пеела – славей ли, какво ли го наричали… Казват, че било приятно. Константин Павлов