Когато влизаха, видяха на афиша да пише с странни букви: "Огледален театър". Засмяха се - прегърнати; обичащи се. Притичаха нетърпеливо към местата си. В театъра просветнаха прожектори. Прожектори просветнаха - и те видяха: видяха се на сцената - обичащи се. Прегърнаха се пак. Засмяха се. Отнякъде им спуснаха едно въже. Поеха го нетърпеливо. Омотаха се. Тя се изви над него като над дете и хищно го обгърна. Смяха се. И - странно как - изникнаха й нокти. И - странно как - поникнаха й и криле. Със нокти впити в неговите рамене крилете си разгъна в мощен мах и те видяха - да, видяха те - как го отнесе надалеч от Тях. И някак нервно се засмяха... ... Излизаха - прегърнати през раменете. Прожекторите, театърът - зад тях. Тя бе каквато винаги - бе тя. А той бе заприличал на дете. Отдалечаваха се. После спряха. Целуваха се. Влюбени ли бяха? От дамската й чантичка едно въже надничаше лукаво. Смяха се.