|
Тема |
**** |
|
Автор |
Craze () |
|
Публикувано | 14.06.00 12:15 |
|
|
Сутрин.
Събуждам се някак.
Тъмно е още навън.
Но минутите няма да чакат -
умира споменът за сън.
Тръгвам.
Пътят е известен.
Вървя по него всеки ден.
Прибирам се по него вечер
и често няма никой с мен.
Виждам.
Денят пред мен се ражда.
Времето не стига пак.
Бързам, а луната е залязла -
ходя в светъл полумрак.
Усмихвам се.
Дежурният ми номер.
Професионална деформация.
В очите ми умират пламъци
и не се раждат след това.
____
Oще едно "забързано" ....
|
| |
|
|
|