ВЕЧЕРЯ Под краката ти пясъка пари и те кара да вървиш. Внимателно стъпките се смесват с другите, по пламтящия пясък влачиш изморени нозе, в далечината блести едно нещо сърцето студено е. Тялото влачи се Тя е някъде там - обгорен от пясъка пътувам към нея... Къде е не знам. Аз я обичам - коя е тя... Аз съм никой - кой съм не знам. Аз я мразя ще я срещна знам - не ще я запазя ще дишам сам. Аз ще говоря омразни лъжи много те моля, отговори: кой съм аз.... коя си ти. Кому е нужно всичко това.... Закусваме теменужно.... За вечеря лайна.