Тъмно було обвива съществото ми, нежно го прегръща , с копринена мекота . Това е моят ад и рай, това са моите мечти и блянове. Сълза е моята жажда, въздишка - моят глад. Тъмната страна на пълната Луна, това за мен е красота. И сенки разни в мрака, но аз ги различавам, защото мрак за мен е светлина. Те вият се и плачат и песен ми напомнят, нежна органова мелодия и много космос. С много звезди , но звезди червени,огнени , горещи. Толкова много смисъл има в черното!