На малката маса стоеше момиче, пишеше то писмо. С очи насълзени,с душа натъжена за миг написа това. "Залюбих момченце,красиво и нежно, със хубави сини очи и то се кълнеше,че вечно е мое, че няма да изневери. Но мина се време,омръзна му с мене. Сърце си на друга дари и нежните ласки,що мене мълвеше, сега ги на друга шепти. Мина се месец,родих му момченце със същите сини очи и то все ме пита "Аз имам ли татко? Кажу ми бе,мамо,кажи!" "Ти имаше татко,но той ни остави. Сърце си на друга дари. И нежните думи,шо мене мълвеше, сега ги на друга мълви. Затуй ти пиша,приятелко моя, затуй ти пиша сега... Не вярвай в мъжете,приятелко моя, Мъжете са с подла душа!"