Краят Във тази нощ отплува лятото с кафявите мауни на рибарите. Отплува изтрезняло и наситено и никой с кърпичка не го изпрати. То легна кротко върху мрежата солена и меките крила на албатросите изсипаха в косите му скариди. във човките си чайките му носеха последните къпини от скалите. И някъде далече се събуждаха край сивите лагуни бреговете и хората докосваха учудени Вълните на студените съцветия. Илюзиите бяха се удавили. Небето се люлееше безпомощно. И хората отплуваха със кораба, от който лятото си тръгна снощи. И само върху пясъка останаха фалшивите монети на усмивките, целувките на синята романтика и любовта, която си отиваше. Във тази нощ отплува лятото…