Прерязах вените кръвта изтече попи я черната земя Със зъби пръстите подострих и с тях пробих очите си от дупките им погледът изля се прегърна кървавото цвете от вените ми що изтече изяде му листата съсиреци червени Ръцете бледи откъснаха стъблото и в тялото ми го забиха извадиха от там душата - блатната мъгла и скочих в нея сърцето си да търся Намерих твоето от камък и в него си разбих главата извадих мозъка и го разплетох въже прогнило и с него вързах чувствата сакати кучета за да не хапят кекавите мисли с ръждивите си зъби Изсипах органите плът ненужна стъпках ги с крака на каша във вените си я натъпках и се обесих на опашкта на кучето което бях забравил да завържа.