Любовна нощ Огнището на пясъка изгасваше и ние легнахме в седефените въглени. Крайбрежното градче потъна с острова. Черупката на хоризонта светъл изпи морето, котвите и хората и стана тъмно.Тъмно във очите ни, във пръстите, във устните ни тъмно и в някакъв бушуващ, странен ритъм телата ни се разпиляха с мълнии. И всичко стихна. В очите ми отново се събраха червените крила на всички къщи. И златната подкова покрай залива, и кротките дървета се завръщаха като възкръснали удавници. А ние бяхме целите загърнати във меката вълна на мъгла на пяната. Тогава ти поиска да измия очите си в морето и да тръгнем, но аз не исках да оставя нищо от тебе в тази нощ покълнало. Аз исках да те нося в мойте устни, във колената, в пръстите, в очите си със онзи ритъм, в който се белувахме, и с хаоса, сред който се обичахме. И аз си тръгнах вятърът се спусна и легна ласкаво в краката ми, и бях отново цялат азагърната във меката мъгла на пяната.