Веднъж отдавна, поспрял на пътя, мъж в странни дрипи попи сълза. С длан забърса следата тънка и после бавно се сви в прахта. Изгрял зад хълма се гмурна мрака, над него лепкав простря ръка. В мига, в който се двама сляха от допира се сътвори жена. Дали сънува, дали очаква след пътя, задуха и сред прахта да срещне тази, с която мрака ще бди над него с мекота? Да, той очаква, той нея търси, със стъпките гради мечта, а тя е с него, но само мрака единствен виждал е това.