Свещта спокойно си гори макар, че вятъра подухва и нищо, че прибоя си шуми една вековна тишина царува Така реди се прилива със отлива ленив Вълните раждат се за миг и в миг умират И сменят се безкрайно нощи с дни така неизброими месеци, години.. Но ето, облак затъмни ленивото червено слънце Една вълна се открои и блъсна се в брега със пяна шумна И тя тъй бързо, в миг почти разби вековната безшумност Свеща угасна. Вълната я заля.