Безумство Седя на ивицата мокра на плажа празен и студен вълните плискат, мрачно духа морето черно е пред мен Седя със поглед устремен но не във хоризонта необятен а в собствения си живот, във своите мечти, във своите копнежи които ден след ден се губят в сива пустота Живота друг е. Лицемерен и фалшив света ме гледа през монокъла си евтин Това разкъсва моето море морето от мечти и от копнежи И казвам примерно: "Прости!" И казвам примерно:"Аз вярвам ти!" А те с очудени очи ме гледат с присмех, с недоверие и мойта обич среща пак стена стена неразрушима, вечна стената на безумието на света та се запитвам най-подир: "Безумен ли е този свят или съм аз безумната?" ...91г.