Отдавна чаках изгрева със трепет и мъничко съмнение седяща там на плажа, взряща в надеждите все още непрогледни Отдавна вдишвах въздуха преглъщан с мъка, застоения и тръпнеща от студ, миришеща най-малките промени и течения Отдавна милвах пясъка със болки във ръцете изранени копаеща в калта, неспираща написаните думи непрочетени Сега съм сляпа ли или невиждаща Все едно. ...Загубено е обонянието търсещо Ръцете са отрязани - протегнати Молитвата виси единствено във въздуха