------------------- Дращя с нокти по плътта си, от безсилие рева. Писна ми от педераси и обмислени слова. Нямам сили, нямам обич, нямам радост, нямам глас. Писна ми от всички проби, писна ми от всички вас. Искането няма мярка, даването има край. Шибай своята помиярка и задоволен си трай ! Ля, ля, ля, ля... Оценявайте ме, глисти, к'во като съм гъз за вас ? Пролетта ще ви разлисти с въшки, с въшки в розовия храст. Не, не мога вече, доста, обстановката е проста - ти си тази, аз съм кой си, тя е, да бе, аз пък - не. В страх ще пукна от "не бой се", но ще е веднъж поне... Не можеш, а за мен е нужно и мъчейки да разбереш - семейството е най задружно, когато, когато се превърне в леш. Ля, ля, ля, ля... Повече не мога, вече даже гъдела ми пречи. Пречат ми и мазни хора, пречиш ми, на теб говоря - Замини или оставай, откажи се или давай