объркан, оплетен, примрял да ме слуша, денят е разперил напреде ми кожа - като нацепени иви, като чалма на велможа, седнал в удобната сянка на ложа. какъв е такъв ленив, безучастен? по-голям и по-тромав от мене самата. седи ококорен и кротко ме слуша без да прекъсва скришом в средата, думите мои той отпива с наслада. шантав ден, шантав велможа... Дориан Грей ли? да се разкара от тука. не му искам проклетата кожа...