Защо съм? И къде съм? И дали изобщо съществувам? Сънят ми е накъсан от пътища, в които се изгубвам. От вярата ми нищо не зависи. И не изгрява слънцето затуй, че аз го искам. Тревата и без мене е зелена. И равномерно диша цялата вселена до мен, край мен, във мен... А аз? А аз къде съм? А може би там някъде, където небето и морето се целуват, или във думите, с които ти с мене вчера се сбогува? Или в усмивката през сълзи, която днеска си облякох? Там някъде съм... просто мълния живота ти със страст прорязала. И изгоряла...