Желание пронизващо потрепва, свободно в тиха дълбина. Усещане прониква и те сепва, а образът се губи в тъмнина. Наслада бавно пропълзява. Страстта забързано тупти. Промъква се една забрава - в конвулсии едвам трепти. Зениците присвиват се в наслада и стонове политат в сладък мрак. А времето сред капки се стопява и с вечността се слива пак. В безкрая нещо отшумява - без болка тихо ме притиска. Не знам дали ще съжалявам? Но знам - отново ще те искам? J-10.1999/A-05.2000