Ще изчакам нощта да се спусне красива, да погали с нежност заспалото слънце, по небето да хвърли мекота от коприна, да засветят и звездните нощни прозорци. Ще поискам от птиците песни да бликат, да загръщат по пътя си цветните листи, по полето бездомни да спрат в трепетлика и със нейният пулс да запеят лъчисти. Ще повикам и вятър да пристъпи на пръсти, да се впие беззвучен във снагата на пътя, от светулките, в мрака да втъче нишки пъстри, а косите му ветрени само хубост да къпят. Ще остана притихнала в тази магия, ще подвия колене смирена, ще чакам... да запомня какво е било да си в тия нощи самотни - прероден сътворяващ.