* * * Едно момиче върви по асфалта, и стъпките му чаткат по сетивата, бият по дърветата, чукат по вратите на къщите и тъмнината ги поглъща напрегнато, като че ли всеки момент върху ни ще падне лавина и ще ни затрупа с целия арсенал информация! Ще ни затрупа един ден Времето! Други ще ходят там горе, ще ги вълнуват мисли космически може би ... хипергалактически. И когато за нещо свое земята дълбоко разровят, ще намерят токче протрито, ще го сложат в гравитационна кутия без надпис излишен, защото всичко за нас на него си ... пише!!!