Пръстен За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад не взето За прошката, че с теб съм и не съм, За думите, понякога спестени, За ласките, които не спести, За силата, която вля у мен, когато беше най-безсилна ти Затуй, че бе на мое име кръстен и твоя лош и твоя хубав час На твоя малък пръст наместо пръстен горещите си устни слагам аз.