Да бях циник - бих тръшнала вратата, оставила след себе си единствено разруха - взривени с думи и накъсани стъклата и стаята опразнена, разрязана на две и куха. Да бях циник - зарязала бих всичко, оставяйки след себе си мечтите безпризорни - ръка протегнали за милостта на някой чичко, а нощем спящи зъзнещи, омърляни и голи. Да бях циник - бих метнала с ярост камък, раздиращ с полета си този свят изцяло - пламтящ като последен от причастието залък и гледащ ме озъбено в отсрещно огледало. Не бях циник и всичко в себе си все още нося. Горя от думите. С тях съграждам и се боря - ръцете си държа високо, отказала да прося и всекиго с доброто в себе си ще заговоря.