|
|
Да бях циник - бих тръшнала вратата,
оставила след себе си единствено разруха -
взривени с думи и накъсани стъклата
и стаята опразнена, разрязана на две и куха.
Да бях циник - зарязала бих всичко,
оставяйки след себе си мечтите безпризорни -
ръка протегнали за милостта на някой чичко,
а нощем спящи зъзнещи, омърляни и голи.
Да бях циник - бих метнала с ярост камък,
раздиращ с полета си този свят изцяло -
пламтящ като последен от причастието залък
и гледащ ме озъбено в отсрещно огледало.
Не бях циник и всичко в себе си все още нося.
Горя от думите. С тях съграждам и се боря -
ръцете си държа високо, отказала да прося
и всекиго с доброто в себе си ще заговоря.
|
| |
|
|
|