Някъде далече, далече, а всъщност много близо, в покрайнините на Чикаго, имало чуден, приказен парк. Там сърните били приятели с катеричките и игрите им карали птиците да пеят непрекъснато, а дърветата протягали листенца за да ги докоснат. Вълшебен бил този парк, само дето нямало цветя, ми каза ти...Аз ти повярвах, защото вярвам на всяка твоя дума, но...нима е възможно наистина да няма цветя...?! Сега, чак сега разбрах, че всъщност цветето си ти...!