пък няма да пиша поетично...грехота е ...на поетичен език разговаряли висшите същности..пишеше някъде...пък като си гледам същността ..не ми се вижда да е много висша... тая тема защо е такава - не знам...хрумна ми...а това за мен значи нещо..но що ли ви тормозя с моите хрумвания.. по темата... вървя..пътека е...и е стръмно...тишина...някъде в мрака просветват очи...навярно е хищник...няма луна...нито пък звуци..празно е..като пред зачеване...крясък на сова..малко тъга...езеро..пак е вода..проблясват лъчи..някъде нещо е светило...но не би..и сега..ми е тъмно.. ей такива ми ти работи..отваряш шлюза и тръгва потока на съзнанието..то пък едно съзнание..то пък един поток..)) май не трябваше да пиша всичко това.. що пък не