|
Тема |
Тъжни |
|
Автор |
Светла () |
|
Публикувано | 14.04.00 01:32 |
|
|
Песента се лее в тишината
и разкъсва я със стържещ нож
бавно, мъчейки със своя студ
и тиха болка,
като вопъла в душата
Спомени разбиват се в стената
и сломени трепкат техните искри
Жар и пушек, тлеещ огън,
леден вик и нож във тишината
разкъсвайки картонена стена
разпръснати искрици-спомени
и много, хиляди откършени цветя
* * *
Не мога за него да пиша
за него, по-силното
от най-тъжния стих
Не мога във думи
в тъй слабите думи
стаената болка да впиша
Тъй много боли ме
сърцето ми плаче
и в нощи безлунни
ронят се сълзи
Безбройни цигари
във пепелник фасове
душата ми къса се
от вопъл прикрит
А пътя го няма
стоя бездиханна
единствено в мене
сърцето горчи
Какво е нещастна?
Не зная, не зная...
А зная единствено
че ужасно боли
* * *
Удар... Звън от счупени стъкла
Аз видях ги тръпнещи в далечна самота
Отразен от тях лъча избяга
Скри се ...
Аз видях ги разпилени по килима
Беше ваза,
а остана празнота
Хиляди стъкла по пода
и увехнали цветя
Аз видях ги ... и заплаках.
.....1992г.
|
| |
|
|
|