Сън Топлината на твоите ръце във нощите студени ме гали Очите ти в спомени разтапят се и в сънищата губят очертания. И вятъра ми шепне тихо думите, които в устните ти се отрониха дали е всичко толкова изкуствено ще бъде ли след ден или било е спомен Въжето в сънищата го съзирам и чувствам го събудена как дърпа ме В кошмарите все зли ръце ме спират, но него те не могат да разкъсат От думите безкрайни оглушавам и сляпа съм от хилядите погледи в мечти и спомени, и сънища без теб май лесно е да полудявам. Без име В смеха на много дни родени от твоите ръце и твойте вени В червените лъчи на залези поредни от твоите очи неволно доловени В трептящите мъгли - английско време на твоите сълзи отново отразени В диханието нощно, нощно и солено от твоите устни с мъка промълвено В твоите души, безбройни и безмерни са моите радости и болки все стаени. * * * И дните ще минават може би, с години, а болката остава все тъй неизлечима Очите ще се спират на други хора неброими и устата ще говори маловажните неща Но сърцето се затвори и затръшна се врата след теб във моята душа, любими!