Не пиша, а плача и всеки мой стих е сълза, от сърцето която изтрих. Претенции нямам и слава не ща. Сънувам не лавров венец. Аз просто живея - сълзите текат и дързък ги брули ветрец... Но зная! Където да падне сълза, щастливи ще никнат цветя и в нежни листенца грижливо стаен, ще пазят те спомен за мен... март 1987 г. Дано не съм обидил някого... :))))