Когато спя, денят за тебе бавничко отлита, събудя ли се - виждам тръгнал си с нощта. С вървежа си Земята неусетно ни оплита, недосегаема остава нейде твоята ръка. Когато спиш, денят за мен е като вещица, реди прокобите си в монотонен рой и мисля си, живот ли имах аз на грешница да те очаквам вечно, да те мечтая да си мой. И ако някой ден земята се обърне, понесла тежките ни светове един към друг, сънят дали с реалност ще се върне? Ще бъдеш ли до мен за ден поне...