Опасна диагноза Щирлиц е влюбен това си е направо сън ако не е - да ме гори огън... (ударението е на Ъ! - б. а.) Единственото утешение (дали пък?) е мъничкото ми съмнение... (дали пък?) Което, както и да го погледнеш си е убийствено твърдение... Веч прозвучал е онзи тих камбанен звън И тя е веч родена в онзи негов сън... О, Щирлиц, непостигната мечта, щастлив бъди със свойта вече разпламтяла се любов... А ти, действителност сурова ти винаги в сърцата дамски вливаш своята отрова - Но понякога и тя е някак сладка Оставаш ти за нас, о, Щирлиц една вовеки все така вълнуваща загадка... Риданията ще утихват във нощта... Защото ни остава Мюлер - този също мъж мечта.