да, ама не е честно! така каза и момченцето и тупна ядосано с крак а сладоледът, който точно в този момент се намираше под миниатюрната му обувчица, подскочи уплашено и кацна на миглите му :))) да знаеш как се смях хубаво беше времето, когато работех в една сладоледажийница да знаеш какви номера кроях а момченцето с "не е честно!!", най-много си го обичах то идеше сутрин около 10, усмихваше се от далече и се затичваше към витрините добре, че усещах кога се отваря врата и винаги виждах сладоледонуждаещите се още преди те да са ме видели, защото дойдеха ли пред щанда вече не виждах лицата им, а само тъничките им ръчички след време ги познавах по пръстчетата, но в началото... да, в началото беше друго... но да ти доразкажа за моят приятел "не е честно!"... та идаваше той към 10 сутринта ухилен до уши и си поръчваше Batman - най-летящият сладолед, който съм виждала да се продава някога, някъде... дефицитна стока :)... и все ми се искаше да попитам това момченце как се чувства човек след като се е омазал с цяла порция Batman, ама моментите бяха все едни такива, че се случваха разни смешни неща и докато аз си се смея, онзи калпазанин все се измъкваше незабелязано. един ден реших да му направя номер и на дъното на вафличката (съвсем тайничко) му сложих лъжичка Rainbow, а отгоре обичайната порция сладоледени криле. и този ден се смяхме, но аз се смеех свръх обичайното едва дочаках да дойде утре и то дойде :))) и още от вратата се провикна "летах, летах на далеко... дай ми още... искам пак" ще взема да го опитам някой ден този сладолед :)) пък да видим...