Падат есенни листата и танцуват в ситен дъжд. Леко стъпваш по тревата, бяла, чиста - ангел същ! Птиците стоят замрели и върбите, клони свели, тръпнат бледи, онемели, чезнат, влюбени във теб. А копринено сребриста, чиста, моминосълзиста, от любов и свян лъчиста, плуваш слънчева към мен... И от щастие обзето пее с радост в мен сърцето, и се моли на небето да не свършва този ден...