Когато се събужда лятото... събуждат се и птиците с големите криле. Купувам място - ред, салон; надежда - и пак да бъда старото дете. Да разоравам в синьото от погледа на Тина бразда в бразда от бели цветове и с нейните инстинкти от пътя да отвзимам забравила, че туй над мене е небе. И лятото да ме посреща в бели замъци за мен изникнали по път от скупчили се ненадейно облаци, през вятъра дочули, че летя. Така е хубаво да се завръщаш с лятото, да се пробуждаш, както се пробужда то и да си част от тайните му златни сънища и да се връщаш, както се завръща то. Да се събужаш, както се събужда лятото, когато се завръщат птиците, когато Тина – твойто хъски те зове, когато можеш да забравиш времето обвило с тигров поглед самотните ти часове и да се завръщаш в лятото със силата на собствените ти криле.