Не си отивай! Спри! Простенах уморено И впуснах се да калкулирам времето ти ценно... Секунда - левче Минута - шейсет.... Безброй какво ли ти ще ми дадеш... Постой, нещастнико, постой... Една секунда, миг, забрава Наистина си права - защото твойте Думи и слова са толкова безлични, че поглед, трепет, пък и друго не остава - замяната ме съкрушава вампирски трепети за устните обични пресмятания във ръце, очи, лица... защо не скърцания, вопли и ридания... Поезийо, с какво ти предизвика тез страдания, защо плодиш осъдени души... Но нека този припев неизмислен сломи гръбнака на Пегаса уморен Защо, о, Маги, ни терзаеш ти, във този клуб, току що сътворен със излиянията си, които тук привеждам без думичка във тях да променя: "Не си отивай! Спри! Не говори, а просто остани! Обятията топли разтвори, за секунда в тях ме приюти. Бубуроче, обичам те!" Бубуроче - njamam dumi, draga stihopletke... SIK TRANSIT GLORIA MUNDI... Mili Boze....