|
Тема |
Re: Доносникът и нощта [re: Orphey] |
|
Автор |
Samadhi () |
|
Публикувано | 21.04.20 22:46 |
|
|
Краднато от друго място, но винаги ме разсмива като го чета и реших тук под теб да го постна за да не отварям нова тема
Един човек боляла го главата.
Тревожела го с нещичко жената.
А било е чудна зима
и той работел, и работел, за да има.
Да има кинти за децата,
да има гуми за колата,
за женските прищевки всекидневни
и за свойте малки нужди дневни.
И тъй невзрачно, сиво без промяна
минавали са ден след ден,
когато в светлина обляна
пред него кацнала шейна.
На нея нарисувани елени,
а вътре гномчета зелени.
Играят пеят, викат хо-хо-хо
Излезли те и тропнали хоро.
Човечецът погледнал с взор смутен,
Що ли става? Уж не съм кретен?
А гномчетата толкова добри
извадили напитки и храни.
Почерпили го със пиячка,
нахранили го със лапачка.
И се прибрал пиян във къщи,
А лошата жена се мръщи.
Пияница, разсипник, идиот.
Отново се прибираш, като скот.
Със светещи очи на параход
Кажи нормален ли си ти?
Жена, почерпиха ме знай.
Срещнаха ме гномчета добри,
Които караха шейни.
И знаеш ли жена. На Коледа се случват чудеса!
|
| |
|
|
|