|
Здравейте!Няколко мои,стари са-поледното е от преди 14-15 години.Приятно ;)
ВСЕ СЪЩАТА ЖЕНА
Тя е
забравената черно-бяла фотография,
смачкана и с протрити краища,
която откриваш в задния джоб на джинсите,
обути за последно преди 2 години.
Ще я откриеш
вечерта в бара
някъде между седмото и осмото голямо,
когато вече си претоварен от хапки делничност
и дехидратираните ти сълзи
не впечатляват вече никого.
Тя е там-
на съседния стол
и дори не можеш да я разпознаеш,
а след час,когато е станало късно
за нови планове
и дисхармонията на душите ви
е постигнала красив резонанс,
откриваш че е същата,
ама същата,
която всеки път те изхвърля от дома си,
която се влюбва сутрин
и те проклина вечер,
сменяйки единствено името
и парфюма си.
И когато следващата нощ,
в тоалетната на същия бар,
фокусираш небръснатото откачено копеле
в огледалото,
докато белия прах
шлифова ноздрите ти,
като любовно послание от дявола,
ще можеш да извадиш
контрастното,оръфано парче
от джоба си
и да го подариш
на мишките и хлебарките
в канализацията...
...за което след 2 години
да съжаляваш.
Събудих момиче
Събудих едно момиче:
слънчеви лъчи разчупиха пространството в спaлнята,
стените се усмихнаха,
прозореца се разтвори за есенния ден,
капчици мъгла покриха лицето й,
а аз казах:
-Виж,знам едно място,
на никого не съм го показвал,
няма сенки в ъглите,
няма ключалки за воайорите,
няма 100 годишна миризма в леглото,
сутрин те буди петел,
вечер те приспива река,
най-топлия ден в годината е август,
а най-ароматната нощ- април.
Трябва да го видиш днес.
Събудих едно момиче:
стаята дишаше с пълни гърди,
отвън мъглата се топеше в предиобеда,
а тя каза:
-Виж,ти трябва да си луд.
Не те познавам добре,
света не е хубаво място,
годината не е добро време,
а ти си луд в предиобеда
и аз се прибирам у дома.
Бях събудил едно момиче,
но то не е същото момиче.
Стените издишаха с все сила,
слънцето се прибра в облак.
Трябваха ми няколко часа,
за да дойда на себе си.
Следобед с птици
фантазирам си малки неистини
за да прикрия следите
на голямата истина.
обсебен от мисли за неясно бъдеще
мога само да седя на дунапрена
пред машината
и да гледам как птиците
серат по пеоваза
и се хранят с пеперуди.
а няма гълъби
само врабчета и понякога
заблудени гарвани
които си спомням от детството
които гладно скитат в нощта
а сутрин,стръвни
изяждат децата си.
измислям си невероятни истории
за лъжи дочути от тук и там
селекционирани с години
и повторени достатъчно
за да станат нелъжи.
историите продавам скъпо на себеси
след което потънал в скука
ги разказвам на връбците
сгушени на топки по клоните-
освен мен,никoй няма полза
от зъзнещите отвън живинки.
гуаното върху перваза
набъбна достатъчно
и очаквам на заранта
от него да се излюпи
гълъб
................................................
Инспирирай
Ако искаш да нарисуваш
слънце
първо начертай
дъга.
За да имаш
дъга
трябва да започнеш
с точка.
Точката не е дъга
и слънце
макар че слънцето и дъгата
са в точката.
Онова
което казваш
не променя нищо
и все пак-
промяната на всичко
е в това,което казваш.
Вдишай...
.............................................
Уедър Рипорт
6 и 30
прогноза за облаци
дъжд и пронизващ северен.
Хубаво време за влюбване.
Излизам и пропълзявам
400 метра до кафенето.
400 метра пропити от дъжд
и северен.
Улицата
по която в утрото ще намериш
само
пастелни листа и чистачки
е така хубава
за разходка на двама
влюбени
или на други двама
които през нощта
наистина са се обичали
и сега единия би вървял
с ръце в джобовете
а другия-объркан и щастлив
ще опитва да го прегърне.
---------------------------------------------------------------------
Рандеву
Нощта беше в нецензурирана версия
когато тя влезе
приличаше на ято лебеди
върху водата
и го видя-него-
малкия Аполон
Херкулес на забавата.
Тя се отправи към др. маса
с др. компания и др.
очите и не направиха това
те отидоха право при него
лявото го потупа по рамото
дясното се усмихна
и го фрасна право в пиянската
дяволски хубава мутра
сетне го погалиха
защото дори
един Аполон
трябва да бъде обичан.
Той пи на екс и обръщайки се
припадна падна падайки
строши съседната маса и
разлая полуживите около нея
които станаха
пребиха го скъсаха сакото му.
Той се изправи и пак тръгна
залиташе
ръсеше кръв и слюнка и
достигна нейната маса
и няколко капчици кръв
тупнаха на полата и
вдигна се тънка струйка дим.
Тя го погледна
-Твои ли са?
-Искаш ли ги?
Тя стана
избърса устните му с ръка
целуна го и го заведе
в своята стая
хвърли го на
най-нежното легло
той каза
-Мисля че те обичам
това е.
Заспа.
Мъжете в стаята
Те са шестима
и в настоящия момент
са върха на познатата еволюция;
млади,бели християни
умеещи да се справят добре.
Гласовете им са рукнали
като планински бързеи
и стените едва удържат
нервните им напъни.
Истерични погледи
проплъзват у всяка зеница-
това не е страх
то е присмех
над ежедневното завръщане в реалността.
Разказите им са остри
като ножовете им
като ласките им
като смеха им-
в тях се разлива
кръв и страст и сърцатост;
такава красива и отчаяна сърцатост.
Не посмях да отворя прозореца
да не би и една история да ме отмине;
въздуха е кисел и нахален.
Казах им,че бъдещето лежи
и в техните ръце а те се смяха
и смеха им разби града
смути и провокира
тихия мир в домовете.
Нощта си отива
а те остават
шестима млади християни
умеещи да се справят добре.
Да имаш и да нямаш
Погледнато от този ъгъл
морето прилича на угасена свещ-
неговия хлад вещае есен
светлината му е мрачна,инвертна.
Това не е морето на поетите
то е на рапаните и мидите.
Когато харесваш някого
намираш жълт и светъл пясък
посипал се директно
от брадата на Дядо Господ
заравяш пръсти и се стопляш целия
а мекия вятър и слънцето
/също изръсени от брадата Му/
те превръщат в една огромна усмивка.
Когато нямаш никого
излизаш в тези малки часове
с желанието
вълните да засвирят на пиано
и някои невидим непознат
да пее меко сред пяната.
Погледнато от този ъгъл
морето е само едно тъмно петно
една проекция на космоса
който пък не е нищо повече
от още едно голямо тъмно.
Когато харесваш някого
и когато нямаш никого
виждаш нещата различно-
понятията са празни чаши
които трябва да напълниш;
няма магия-
всичко опира до ъгъла на гледане.
СНИМКАТА
Той беше фотограф,
който вземаше нормални количества
смърт
всяка вечер от същия бар
който даваше нормални количества
живот
на мене и тази ,която обичах.
При него идваха
сълзи и любови
болести и годежи
приятели и просто познати.
Те го черпеха с грамове,
а той подаряваше на всеки
усмивка,
която сякаш беше отхапал
от слънцето.
Идваха
жени жадни за любов
жени уморени от обичане
мъже със сърца
мъже с портфейли
хора.
Фотографа никога не връщаше
никого.
Имаше голям ,черен апарат
с любопитно око,
с който ловеше късове
от живота,
които означаваха много
за същия този живот.
В ранните вечерни напивания
той ми намигаше хитро:
- Тейк ит изи,брачет -
и отпиваше от ергенската си самота,
разредена с минерална вода
в чашата.
Веднъж го срещнахме на един летен мост.
Бяхме с тази,която обичах.
Бяхме усмихнати и щастливи.
Моста беше усмихнат,
реката беше щастлива ...
Въздухът беше щедър
и фотоокото
любопитно се втренчи
в красотата на мига.
- Ще имаш да черпиш - каза.
-Заповядай- бе след ден.
- Заповядай - бяха снимките.
Усмихнати сме и хубави.
Лицето й сияе ,огряно и къпано в мига,
очите й,веселите й очи са като...
... очите й.
Моето лице е попаднало в сянка
и е с четири октави по-ниско
от всичко останало.
Мамка му в този ден
дори сенките
бяха топли и жизнени
освен това петно
върху лицето ми.
- Иска ми се - рекох -
да бяхме минали по друг мост.
- Тейк ит изи,брачет.
Тейк ит изи.
Игра на Октоподи
Стадо октоподи
които прескачат друго стадо-
на това ми приличат йероглифите
които наричаме страст.
Обесете един клоун
и онова което се получи
ще ви покаже дали обичате
или просто газите сред октоподи.
Тайно знаци,рисувани под кожата
емоционално фосфоресциращи
ни сближават и отблъскват.
Сетивата ни възприемат формата откъслечно
парцаливи понятия
задръстват устните ни кухини
разчленените ни тела и разчленените ни нерви
предават и приемат
взаимно изключващи се сигнали
че нещо се случва с нас
някъде...
по някакъв начин.
Глутница октоподи
която преследва друга глутница
така видях твоите пощурели страсти.
Октопод душащ друг октопод
и аз и ти
е една зле разказана история
за октоподи.
6 месеца
Беше младо момче
когато стана от леглото
обу чехлите и и каза
-Ще взема душ.
Влезе в банята
обръсна главата си
погледна в огледалото
облече зелени дрехи
излезе влезе
дадоха му оръжие
пратиха го да бяга
да крещи и даже да стреля
да спи гадно в гадни легла
да се храни гадно на гадни места
да се подчинява и да я кара някак си
Отслабна с 16 килограма
обръснаха го пак
дадоха му награди
и го пратиха отново да стреля
и да спи и да се тъпче
и той качи 32 килограма
и тогава го пуснаха
Питаха го как се чувства
-Уморен-каза
Излезе от банята
и имаше торбички и тъмни петна
под очите
и устните му бяха увиснали
-Чаках те-каза тя-защо се забави
-Имах тежък ден-отговори
Копелета
Слънцето грее в прозореца
това е знак че съм буден
коетое знак че съм жив
което не е знак за нищо
освен за това че съм жив.
-Какво има в раницата-
рече снощи копелето
-Роман на Достоевски
бутилка и кутия с моливи
-Дай бутилката копеле
Копелета,този има бутилка
и кутия на досто-двеста
кое да гепим?
-Всичко
-Ей недейте това...
удари ме в корема
-Не ми пука копеле
изобщо не си ми притрябвал
виждаш ли ги-посочи двете
яки копелета в страни-
да не мислиш
че майките им ги харесват
ама си ги имат
Извадих молив и го забих
в окото
-Да те еба-изкрещя-
копелета тоя ме закла
утрепайте го
Взех молив-убих един
другия избяга
Реших да си тръгна
взех молива
казах му
-Майките ви са спасени
вие сте спасени
молива е спасен
и се нарича Достоевски
копеле.
Спах добре
Тази сутрин слънцето ми каза
-Жив си копеле...жив си.
Тъгъдък-Тъгъдък
Не се притеснявай
ние просто си вършим работата-
разделяме се и владеем,
пчели литнали по вятъра
реем се
все над същите
влажни цветя.
По радиото съобщиха,
че сме някаква болест
по душите
на човеците.
Но ти не вярвай на радио.
Разбираш ли от конски тропот-
тъгъдък-тъгъдък
нагоре или надолу по склона
между омайничета и кипариси
между надгробни камъни
и задгробни пътешествия-
тъгъдък-тъгъдък
да,истински сме
и можеш да ни пипнеш
нас
лудите поети.
Хххха-ххха-ххха
ххххо-хххо-хххо
накъсаното красчендо на смеха ни
изпочупва пейзажа
превръща го в дребен чакъл
мятащ искри под конските ни
копита.
А не както казва радиото.
Препускаме
нагоре или надолу по онова
което е живот,което е
нещо като изкуство
или убиване на нещо като
неизкуство.
Ние си вършим вършенето
и плащаме цената за това.
Постой на склона
под кипариса,до минзухара
ние сме тъгъдък-тъгъдък
пред очите ти
наслади се на искрите
в копитата.
Джойс
Застинал в спокойствие миг
като отдавна изсъхнала лава
запълва стаята;
сякаш съм потънал в пчелен мед
а над мене някой троши орехи.
Толкова лениво е тук
светлината като охлюв пълзи по пода.
Вратата разбира се е заключена
не е позволено за непознати.
Стените са облицовани с кожа
естествено прихваната с габъри-
досущ като в лудница
макар че не е и ние го знаем.
Поетите са написали всичко
което може да се измисли за звездите
а аз съм прочел всичко
написано от поетите.
Въпреки това до скоро не знаех
че горе има толкова много звезди.
Броя ги а мозъка ми тече през ушите
и постоянно изпускам нишката.
В университета ме учиха
да вървя от общото към частното и обратно
затова нарекох габърите звезди
и вкарах Вселената у дома си.
Когато вадя габър-зейва Черна Дупка
през която има опасност
да бъда всмукан в зидарията
така че не прекалявам с чопленето.
Това,което ме изненадва
е кожената подвързия на стените
предвидливо сложена от баща ми
за да ме спаси от всяка опасност
залутана в космоса.
Вътрематочно
Хубаво го каза
онзи световно известен писател
че сперматозоида е най-опасния
микроб.
И ето-от потока
милиард и триста опашати гадини
един
с по-яка кратуна
разбива стените яйцеклетъчни
и под одобрителните възгласи
на милиард и триста без един
разхвърля вътре
спираловидни гирлянди
след което доволен умира
останалите различно доволни
умират
постинора струва само 12 кинта
така че и гирляндите умират
а самотната яйцеклетка
си тръгва по червения килим.
И както излиза
болестта и този път те е
отминала
скъпа
така че всичко е било
само заради
някакви си аплодисменти.
Кралицата на пощадата
Говорих с някой по телефона
тя каза "не съм малка-
на 18 съм"
"това не е лошо
нека се видим"
и после пихме с момчетата
и гръмнахме онова шампанско
и 700 пиратки
а някой отсреща запали фойерверк
и в небето стана красиво
и цветно на букети на букети
и аз знаех че под тези букети
е тя-на 18 и се кипри
пред огледалото
за да ме види по-късно
пиян и сбъркан
и незаслужаващ нищо
такова като 18 или повече
след което се разхождам
и я виждам
там
на точния ъгъл
и тя носи бутилка вино
и казва
"за всеки случай
ако пиеш"
"пия"
и по-късно вечерта
преживявам сблъсък между
вълна и скала
и естествено оставам разбит
на пода се търкалят
една празна винена бутилка
измамен стар пияница
18 годишната
брюнетка
се оказа 15 годишна
кралица на пощадата
нищо ново
Сутрин ме пали огън
Студен огън-не стопля
само езиците му огнени
Вечер река ме дави
Суха река-жажда не гаси
само тежест в гърдите оставя
Всичко у мен е опърлено денем
Нощем заспивам на камено дъно
Устойчивостта ми се разклати
Не съм остарял
загубил съм търпимоста си-
още една уморена мравка
загубила мравуняка
Нищо ново под слънцето
Ако там горе
някой още ме обича
трябва нещо да стори
Евтини спасения
Ноща е лумнала наоколо
един черен поглед
струящ насреща.
Излязох от дома си
за да търся подслон-
срещу 5 омачкани левчета
получих спасение.
Няколко момичета на ъгъла
се усмихнаха на пияния.
В съседната улица
един уби тихо един
и бе погълнат от мрака.
Пияния говореше на момичетата
които вече гледаха уплашено.
Птица не прелетя.
Не премина такси.
Сляпото небе продължи
да се взира от горе.
В едно кафене
дйаза светотатстваше страстно
докато получавах спасение
срещу 5 омачкани левчета.
Октомври
Края на октомври 2004
температурата е 27
и на небето
няма никакви облаци.
Бавно вехне есента
а изглежда сякаш разцъвтява.
Четох онази азбучна поезия
в която бащите ни
се хранят с потта си
с хляб и лук
а изпръхналите устни
на нашите майки
редят молитви зад паницата боб.
Е,аз не почувствах тази поезия;
стори ми се
суха като хляба
постна като боба.
Отидохме на гробището
и бяхме 12 човека без попа
всеки държеше свещица
/попа-кандило/
и слушахме за Живия Бог
и Възкресението
но някои просто ги нямаше там.
Пред мен е гроба на баба ми
и тя е мъртва от 6 месеца;
ние сме лицемери
и мислим за скъсани дрехи
и за автомобили
и за борби с кучета
и за приходи и разходи
докато държим свещиците
загледани в пламъка
ние мислим
за малките си ежедневия
за хляба и солта
а не за тази
мъртва от 6 месеца жена.
И да,тук има поезия;
запалени гробове
които ни заслепяват
и ние не виждаме мъртвите
и не виждаме живи
работещи потейки се
баби и бащи и хора всякакви.
Времето е хубаво за октомври
вятъра все още гони зимата на север
и свещеника казва
"Алелуя,алелуя,алелуя..."
една жена минава
помежду дванадесетте
и взима свещиците ни-
те стават един голям пламък;
дядовците си говорят за смъртта
жената оставя пламъка
върху гроба
в него изгарят мислите ми
за онази поезия.
Амин!
Само толкова ли
Броя фасовете
/и те са точно 5/.
Броя чашите
/една е, но в бутилката
едва ли са останали и 200/.
Пускам джаз
/помага ми да съм естествен/.
Оглеждам се в стъклото
и го питам:
- Колко време мога да я чакам
без да полудея?
-Точно 5 фаса и бутилка-отговаря.
/вдигам шишето и изпивам
останалото/.
СЕГА
сега
след: 28 г. живеене
17 г. учене
17 г. тютюнопушене
6 г. работа
6 м. казарма
2 срещи с пълното щастие
2 разминавания с пълното щастие
нощи на полет
нощи на пилеене
нощи на падение
дни на егоизъм
бутилки и чаши в мрака
образи от мрака
самотни заспивания
виновни пробуждания
отегчение и възхита
любови и едноактови пиеси
купчини некачествена поезия
музика и джаз
самоотрицание и нарцисизъм
настоящето отвращение от алкохола
/нищо не ми е взело толкова много,колкото алкохола/
флиртовете с умирането
флиртовете с жени които не обичам
и с жени които не ме понасят
страх
смях
след Мариaна
и преди: края на дългия ми живот
и началото на дългата ми смърт
раждането на моето дете
намирането на жизнено значение
н-години работа
н-години тютюнопушене
музика и джаз
страх
смях
и преди качествената поезия
аз разполагам единствено със сърце за изтръгване
и надеждата че Тя е щастлива.
Малко прераждане
Защото е красиво
всяко мъничко умиране
и малкото прераждане
в делници
сиви стени захапали стръвно
краищата на едно мироздание
твореца го е видял красиво
/значи е/
и е пуснал същото това прераждане
за да го осъзнаеш по-добре
всеки път когато
изсипваш шепата хапчета
в устата си
преглъщайки най- често с водка
и следващия път
знаеш че
си забравил последната раздяла
последния мач по телевизията
последните бонбони и сънувания
малки любови големи любови
маршове карнавали покер
пианото
след което тя ражда 54 см
и кг близо 4
поглеждаш го и знаеш
/отново/
че му предстои всъщност
същото
както на тебе и нея -
малко умиране
малко прераждане
и опити да разбере
все същата вселена
която е
навярно красива
Йерсения пестис
Всичко,което целувам
бързо умира.
Прегръдката ми
е прегръдка на богомолка.
Сълзите ми са разтопена лава-
ръката,която ги бърше,изсъхва.
Думите ми са йерсения пестис
достигнатия от тях е обречен.
Когато чувам нечии стъпки
мускулите ми заиграват
а сухожилията запяват
в предисловието на скока.
Дома ми е гнездо на оси
леглото ми е паяжина;
нощем в съня ми
вселената загива.
При дневните ми срещи с живота
той не ме разпознава като вирус
и не ми посяга
а нямам мощта на термоядрен взрив
за да го предизвикам.
Зората не подминава прага ми
но зад него винаги гасне.
Залеза ми е предвещан и очакван;
за съпротива не съм подготвен;
мутацията е природно отстранена;
загубата ми като клетка от жив организъм
няма да повлече след себе си
ни едно последствие.
Всичко това е излишно
а аз опознах света
и научих,че в него излишното не е възможно.
Следователно или не съществувам
или света е халюцинация.
Почитател
"Онова което не ме убива
ме прави по-силен"
писа Ницше
който мразеше
жените
християните и англичаните
а след време умря от сифилис.
Следователно
от сифилис по-силен не се става.
Вследствие на тази завършена мисъл
един почитател възкликна
"Онова което не ме прави
по-силен
ме убива"
Той не умря от сифилис
и общо взето продължава
да живее
без да е написал
една гневна дума
без да е казал
едно страстно признание
без да е пропил
един лев
без да е потопил
и за миг
ръка във водите на безсмъртието
без един чистокръвен
оползотворен
умствен напън.
И се чудя
дали той нямаше да спечели
малко талант
от един навременен сифилис?
Вази
Оркестъра в главата ми
е онова
което ме възпира
да не извърша
нещо глупаво или престъпно.
И ето-заслушан във флейтата
аз изкачвам стъпало след стъпало
а след това
под акомпанимента на пиано
пресипнал сакс и контрабас
влизам в дома си-
зелен и опушен
с две празни вази в ръце
бутилка ром и репродукция на Шагал
купена за 6 и 50 на старо.
Едната стая е избягала
и не я откривам-
другата е студена.
Едната ваза поставям до прозореца
в другата наливам ром
и го изпивам.
Шагал е прелъстен от флейтата.
Изкъпвам се
с човешката натура
на Майлс Д.
напивам се безсмъртно
и прегърнал контрабаса-
кънтящ и магичен-
пропадам.
Важна е височината-
6 са малко
качвам се на осмия етаж-
надолу са 2 секунди живеене
и премятане.
Ха-ха-ха.
Това не е представата ми за хубава вечер.
Слизам бавно и се преобличам.
В новите дрехи съм нов
и страстен.
Непринудено се поклащам.
Чакам.
Вратата се затваря зад гърба ти
и пред всички останали.
Не зная какво да кажа-
доливам в своята ваза
пълня другата и ти я подавам.
Усмихваш ли се?
-Ела-казваш.
МОМИЧЕ
Моето малко момиче
стъпило на един остров надежда
късащо парчета дъга
прилича на
моето не толкова малко момиче
успокоено в меката топлина
на леглото ми
галещо с поглед
птиците на съседната тераса
които пърхат
усмихнати
Моето малко момиче
скрило в шепа мъничко роса
от деня за нощта
за да мие косите ми
прилича на едно момиче
загубено в малък свят на големи предмети
но не уплашено
и не разплакано-
любопитно щастливо лукаво
надничащо все по-на вътре
и все по-към мене
моето малко момиче
прилича
о господи колко прилича
тя
на нея
Половини
Едно око-
да видя че идваш
и едно ухо-
да те позная
една ръка-
да разкаже за мен
и един пръст-
да избира посоките.
Половината е напълно достатъчна
останалото ще скрия
за да имам
едно око-
да шамароса другото
едно ухо-
да разбере очите ми
една ръка-
да държи пистолета
и пръст за спусъка.
Ани това е :) ...дано сре си харесали някое Редактирано от ayahuasca на 27.01.16 01:04.
|
Няколко от мен
