|
|
| Тема |
 Виртуалка |
|
| Автор |
blood2 () |
|
| Публикувано | 13.05.15 14:39 |
|
|
|
Виртуален е живота,
виртуален е света.
Виртуално е небето,
виртуална е пръстта.
Гледам, искам, па не мога,
чувам, миризми безброй.
Виртуален е ума ми,
И не мисли дори той.
Всичко тъи е единично.
Единичен сив живот.
И окъпан от събития,
без значения безброй.
Търся гадже, ама нямам.
Нямам я и любовта.
Стар, одърпан от неволи,
виртуален е света.
Бедните са в интернета,
там са многото жени.
А останалите вънка
те те псуват на площада.
Виртуален съм не мога,
и не искам вече аз.
Да живея, без да мога,
виртуален образ тъп.
Няма оправия, няма и надежда,
в тъпа виртуалка отдавна изиграна.
Пиеса режисирана и после инспирирана.
Нагласена нарочно да не я изиграеш.
Да не я обладаеш.
Да не я обичаш.
Да не я събличаш.
Да не я визуализираш.
Всичко е фалшиво.
Живота е лъжовен.
Таланти нямам никакви.
За жалост съм обречен.
Спектакъл без главна роля.
Сцена без игра.
Статика без статист.
Човек без добри гени.
Всичко е виртуално.
Объркано и нереално.
Дори вече любовта я няма.
Към нищо и към никого.
Остава ми да чакам,
финалните надписи.
Защото дори и те са виртуални,
а не реални и не означават нищо.
А може би са реклама,
към друга програма.
Редактирано от blood2 на 13.05.15 14:40.
| |
| |
| 
|
|
